Рисувам друга реалност. Съживявам и изпепелявам... илюзии, които стават истина. Сълзите са форма на красота...смехът може да е форма на страдание. Зимата изгаря. Водата се изпепелява. Мога да съм всеки. Бродя, отброявайки минутите на светлосин циферблат, който да ме отнесе, раздроби, съживи и обезплъти...Призовавам дъжда, за да спася земята си...Губя образите си, изграждам нови. Спирам махалото. Отварям прозорци, които гледат към корените. Отварям врати, които излизат нагоре...право нагоре. Сънувам телата си, които сънуват мен. Преследвам времето, достигам го, превръщам се в него...създавам го. Жъна призраци...и после пак рисувам...и пак...Мрак. Адреналин. Присъствие. Жив съм...богат съм...мога да съм всеки един, достатъчно истинен, че това да съм аз...и все по близо до Него...