Той стоеше на пода. Беше легнал и гледаше тавана. Опитваше се да визуализира общуването между хората, чувството за изнасиленост се бе изписало на тавана и премазваше очните му ябълки, които отвреме на време се въртяха. „Изнасилени животи “ си помисли той. Абстрактност- тази дума го вбесяваше, искаше да изяде стъкло и да го заплюе в нечие лице, когато някой каже думата „абстрактност“. Дори и това не е абстрактно за него- агресия, изразена с нарязан език, върху озадачено кърваво лице. Кое му е абстрактното, се питаше той, това просто е художествена агресия. Изнасилването в животите ни. Това му се струваше много просто- процес, състоящ се в следното: един казва своето мнение и се опитва да втълпи идеята си в нечий друг мозък. Докато си мислеше това, таванът сякаш се заливаше от смях- и на него му стана смешно. Спомни си, как хората обясняват за любовта, чувствата, привързаността, красотата. Тялото му се разтресе в спазми от смях. Повърна от смях. Стана и се загледа в повръщаното си. И това не е абстрактно- това бе израз на отхвърляне. Това бе храна, разядена от стомашните сокове, които са отделени от мозъка му, който се грижи най- усърдно за състоянието на тялото. Какво предизвикателство?! Искаше да знае, как може човек да повърне красиво... можеше...Как можеш да изнасилиш живота си красиво...можеше ли? В неговата глава всичко можеше, освен да приеме нещата абстрактно. Зачеркване, поправяне, рамкиране, закономерно самозадоволяване, тренирана сперма, безникотинова сперма, безкофеинов черен дроб, безнаркотичен мозък, безпроблемно детство, секс без фетиш, дух без тяло, тяло без полов орган, анализиране без кастрация...
Изнасилване на призраци, трупове от подсъзнанието. Изнасилване с фетишите на страховете ни. Безбожни, безлюбовни изнасилвания- ритуално-религиозни, некрофилски изнасилвания на живи тела и разложени души. На това му миришеше света. И всичко това се изписваше по белия таван на стаята, някои думи се задраскваха, други заемаха формата на познати невиждани цифри. Имаше много неизписани цифри, скрити числа. Всичко се опръска по стените. Рендето на правилната мисъл се счупи от камъните в душата му, които като сталактите зазиждаха входа на неговия Рай и Ад...а между сталактите... Кръвожадното Абстрактно поглеждаше и търсеше следващата си жертва...която да назове името му. Нормалност...замина...в тоалетната чиния на страховете на озадачените. Нормалност... питащите изискваха нормалност... която да запълни празнините на секса без фетиши, липсата на задоволявания, естествените сокове на тялото, които искаха и мечтаеха да вкусят.
Бележка от автора:
Върни нагоре.