Врема за Жътва на призраци. . . и за отделяне на Другия Вид :: Страници от Рая/ Осмицата/Страница -0027/

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.10.2010 15:29 - Страници от Рая/ Осмицата/Страница -0027/

Автор: karlos Категория: Изкуство

Прочетен: 1137 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.10.2010 15:29

Ръцете й се впиха в кожата му. С всяко докосване, той подлудяваше тялото й. Трепереха от страстта, който се бе впила в костите им . Усещаха, че кръвта преминава през устните им. Ако можеха да изядат плътта си- щяха да го направят. Косата й като вятър галеше гърба й. От лявото му око бавно се изплъзна една сълза, която той размаза на рамото й. Нямаше сила, която можеше да раздели телата им.

Нямаше я нея, и него го нямаше. Искаха да влязат в телата си. Искаха да ги разменят. Дланите й се бяха впили в косата му. Сърцата им биеха заедно. Кожата му бе като пустиня. Кожата й бе, като тропическо море. Те едва успяваха да се погледнат, завладяни от докосването. Но когато срещаха погледите си, забелязваха само блясък. Древен вълчи блясък. Приличаха на змии, които са се увили една с друга. Приличаха на убийци, убили целия свят. Нямаха нищо човешко в душите си. Защото душите им бяха в Рая. Превърнаха се в енергия, която се върти във формата на осмица. Вълните на морето достигаха бедрата им. Телата им докосваха пясъка, но сякаш бяха над него. Появи се друга вълна. И още една . Бавно морето ги влачеше към себе си. Поглъщаше ги. Но те нито за миг не спряха да плуват в телата си. Да разпознават с дланите си плътта на другия. Нямаше друга плът. Нямаше друг живот. Останаха само вълните. И техните длани по пясъка.

А на брега ридаеха техните човешки животи.