Врема за Жътва на призраци. . . и за отделяне на Другия Вид

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.10.2010 19:17 - Периферия/ Страници от Рая/ -604

Автор: karlos Категория: Изкуство

Прочетен: 1268 Коментари: 1 Гласове:

Размазах под очите си градската пудра, за да залича отблясъците на душата ми. Препълних живота си с призраци. С едни разхвърлям чаршафите на леглото си, с други пуша, с други говоря, с други плача, с други пия. Заключих демоните си в страховете, а страховете ги крия зад другите си образи. Опитвам се да обичам, но не успявам- сякаш нещо не ми позволява и винаги си тръгвам наранен, неразбран, неизкрещал същността си. Не знам дали имам сила да напиша името си...а имам нужда...имам нужда да го надраскам върху кожата си с нокти и да го чета и повтарям, повтарям, повтарям...Обхваща ме усещането, че от пода и тавана лъха студ , а от стените горещина. Понякога удължавам душата си до километри и с нейните нишки докосвам определени хора от миналото, но никога не се свивам удовлетворен. Винаги търся количеството, винаги гледам цената, но никога не смятам, никога не смятам цената- пак не се чувствам удовлетворен. Разбирам правилата, разбирам хората, разбирам себе си, но аз оставам неразбран с цялата си любов. Не знам езика, не знам . Знам символите, мога да ги чертая в очите на хората, но тези символи ме хипнотизират, отнасят и превиват тялото ми като спирала, която се издига и отново тръгва отначало. Не различавам отровата от лекарството. Нямам нужда и от двете, а ако понякога имам- пия и от двете. Изпитвам нужда да пея, изпитвам нужда от другост- други очи, друга походка, друго Аз, друго начало, което да взриви света, да създаде нов и да бъде изпълнен със светлина. Не ме интересува дали другите ще го харесват достатъчно. Искам лудост да пия. А когато я пия, пак оставам жаден. Не е лудост. Не е лудост. Искам да разбирам само онова, което е готово да ме разбере. Нямат шанс бягащите, нямат шанс бродещите, нямат шанс стоящите...Не знам от кои съм...не знам дали имам шанс. Трябва да продължа. Трябва да пробвам и ще бъда естествен по пътя си.