Погледана отсреща- там стояха и неговите стари приятели- които му даваха огънче, с които опияняваше вечерите си, с които се смееше, с които плачеше, с които неразбираше, с които откриваше, с които беше...всъщност себе си...онова мраморно себе си.

По земята зад него бяха разпиляни всичките му стари предмети- часовници, свещници, дрехи, книги, музика, чиниии...и всичко беше строшене, разкъсано...Мисълта за това го обременяваше. Зазиждаше...

Публиката скачаше...и крещеше „знаем кой си“, изпитваха нужда от анализиране. Тази гледка кастрираше симпатиите, които той се очакваше да има към нея. Всичко беше неясно. И всичко ще бъде неясно. Времето се опъна в остра ос, започна да се върти и да реже стъпалата на всички, които ходеха върху него. Змиите на Ева свиха телата си.

Започнаха да валят греховните ябълки ... и опустошиха всички видения.  Разруши се цялото минало...и се разнесе аромат на ябълки...

Беше времето да започне това, за което всъщност беше дошъл. 

Бележка от автора:

Hemiceratoides hieroglyphica