От няколко дни съм в страшна драма. Рева изнемощял из столичните улици и дето видя електромер, трафопост, стълб, МОЛ, някаква обществена стена с некролози, просто спирам и се свличам бавно. (Желателно е, на варианта със стената с некролозите, да го направите за пръв път, защото така ще можете да разкъсате някой некролог, докато се свличате- по-визуално е). Тъй като винаги съм имал усещане за всеобщото благо, ходих пеша и докато безметежно ревах, изчистих голяма част от улиците на София. Затова булевард „Черни връх“ е толкова чист тези дни. И шоколад проядох и банани си смелих на пюре,защото в процеса на консумация мога да се задавя. Страшна драма ме сполетя. Роди се човек, който ме подведе емоционално! Аз смятах, че такъв човек не се е родил, че и баща му не се е родил, та освен това- дядо му е още в Ташкен ленд. НО! В крайна сметка бях тотално самотен, сринат, плюещ бананово пюре и обезводнен от ревове. Преминах и процеса да прегръщам хората, за да ми дадат топлина на пресипналото ми и изстудяло сърце. Мисията, да ви предупредя, не минава винаги успешно, защото непознатите са тотално уплашени, а приятелите ти се чудят, какви са тези инфантилности и те сриват допълнително. И тогава бягаш в банята им и ридаеш възможно най-тихо- което не е никак драматично, защото пък няма публика, единствената надежда е някой воайор -комшия да те гледа чудно и да се чуди, защо се свличаш на огледалото на приятелите си. А да си размазваш грима без публика е пълна загуба на козметика. /хахахахахахахахах/

Друг съвет за любовната драма е алкохолът. Бъдете стилни- само марково уиски в хубави чаши, които да са повечко, че като ги размятате и ги трошите, да има после в какво да си налеете. Пийте винаги в големи компании на големи купони, но преди това бъдете красиви- сложете най-добрите дрехи, които имате, за да сте по-самоуверени, че колкото и да се трупясате, все ще сте красиви и стилни. Използвайте или супер силна вакса- за мъже, а за жените е препоръчително да са обемни и пуснати коси, че като се тръшкат да има кичури за размятане. Пак е по-визуално! По-женствено и по-драматично! После, който и да ви каже,че сте се напил като говедо, вий да си помислите „Говедо, говедо, ама съм готин/а“- като истинска филмова звезда. И обикновено сте прави. Има нещо привлекателно в хубав човек, който е пиян до безпределност и страдащ. Аз веднага бих се влюбил!

Някой беше казал, че солената вода всичко лекува- сълзите, потта, морето. Направих и трите. На море бях, мебелировките трих и като фон, за всеки случай, ревах и пак не ми мина. Мина се на хранителни продукти с определено сладко естество, което изкуствено възбужда хормона на щастието- смятам, че ще получа предложение за работа, като рекламно лице на „Милка“ –ягода ,на уиски и бананови изделия от всякакъв тип.

С цигарите, разбира се, гледайте да са разнообразни- само такива, каквито не сте пушили и възможно най-лъскавите. И пушете два, желателно е и три пъти повече. Това говори за активиран процес на контрол- „аз променям нещата само като си щракна с пръста- ето и цигарите смених!“- поне вие си внушавате тази илюзия. Тази процедура ако трае три дни, колкото и да сте красиви, подпийнали и препушили и , разбира се-недоспали,успешно на четвъртия ден ще приличате на деградирала отрепка, която дава симптоми на диабет, алкохолизъм, лудост, преатрактивност, женомразец/ мъжемразец, асоциален, с потенциал да си пуска чалга балади.

Има промяна в литературата и киното, което предпочитате. От многослойна интелектуална божествена литература, може да минете на „Евангелието на Луцифер“, бестселъра на Том Егеланд, колкото и отегчително да се рекламира, като автор, който е прецакан от Дан Браун (а общо взето, той всички се оказа, че прецака). Може да идете на премиерата на Final Destination и да си купите най-хубавото място и да държите да сте, наистина, на първата му прожекция в България и това за вас да е жизненоважно. То Е жизненоважно! Особено в такова състояние. Рисковете са: Да плачете на повърхностна и мнима подсказка за любовно отношение в чудовищен 3D ужас. И тъй като всеки филм от серията  Final Destination е крайно неподходящ, за мозъка, който страда от любовна абстиненция,/но вие сте убеден, че това ще ви разсее/ има огромен шанс да излезете от кинозалата задъхан от истеричен смях, защото кървищата и разсечените тела ви се струват адски забавни. Съвет: Не разказвайте, интерпретациите си за филма на никого! Каквото и да сте гледали, защото и без приятели може да останете.

Има още много, какво да се каже като съвети, процеси и т.н. Но духът на Кари Брадшоу, която бе изоставена с булчинската си рокля, вече ритуално бе изтръгната от главата ми. И рубриката остава само да бъде финализирана от великолепно становище /като всички мои становища/. Никой не е застрахован да се влюби, не в някого, а представата си за някого.  Тогава става така!Никой не е застрахован да стане отрепка за няколко дни, заради чуждите слабости. Никой не е застрахован от моментната си глупост да повярва в нещо добро. Защото това е естествено, колкото и умен да е той. Любовта е само няколко дни сляпа. Няколко дни глуха. Точно тази любов, която не е към човека, а към представата му за него. Защото представата за човека ако беше реална, ще дойде, ще те прегърне и ще те обича. А когато представата и човека се разминават, изпадате в този трагичен момент. А и специално в тази ситуация- хората нямат вкус. Може и аз да нямам вкус, понякога. Затова завършвам... Никой не е застрахован да няма вкус. И ако тази статия ще разсмее поне един човек и попадне при един влюбен и ридаещ, аз откривам целия смисъл на разочароващото запознанство с представата ми за моята любов.

ПС

И помнете, драмата краси човека. На моменти е тъжно, а после смешно. Любовта е неизбежна...следващата! Винаги бъдете визуални, ако държите на качествена и издържана автентичност, всичко друго е пълнеж и статистиJ))

 

Радослав Гизгинджиев feat Кари Брадшоу

така е - драмата е продуктивна- другото е посна супа за оцеляващи









да така е - само драмата е прдуктивна.Другото без да го подценяваме е посна супа.Както е казал любимия Чоран- " в една отиваща си любов има много повече филосфия от повечето филосовски книги..."