Протяжна участ за спасение.

Протяжно в минало безвремие.

Небеса и кръстове изплели птиците.

Изплели себе си по сенките.

Звездите греят смъртно във поредното си раждане.

Цветът на кислородът се превърна във зачатие.

И още нажежени остриета...

И още капещи дъждовни капки по лицето на Пророкът.

И още плът за жадни кучета...

... а сити не останаха...

Плът с плътта...

прах със вятъра...

Духът със тялото...

но сами със себе си... и всеки с кръста си...

и неговата сянка.