Зад Ретината на лявото Око

 

Изигра ли този възел,

оплетен от плътта на твоя гняв?

Усещаш ли очите,

коите те гледат от сянката, отсреща...

Усещаш ли ми пулса,

Заключен в твоето сърце?

..............

...а ти си мислеше, че е твой!

Усещаш ли ме там,

роден от детски спомени,

крещящ от болката,
нанесена от материалния ни свят- Господар...

Сънуваше ме всяка вечер,

а ти си мислеше за Там.

Да почукам ли на вратата,

заключена от описания и теории?

...или може би ще полудееш...

Да погледна ли Огледалото,

за да ме видиш зад ретината на лявото си око?

Ще ти махам...и ще се смеем заедно.

Не знаеше ли, че аз съм теб, а ти си мен?

Не искаш да ме разбереш, но аз те рабирам.

Очакваш ли да се захлупя с капак, на който пише “Подсъзнание”?

Обичаш ли да чуваш детски смях сред срутени сгради?

Обичаш ли да мастурбираш с мен?

Повярвай ми...

...съдбата ти се крие в усмивката на някой непознат,

в изпусната монета,

в твоята прическа.

Удобно е да вярваш в Бог, нали?

Винаги си мислиш, че си сам, когато плачеш...

...и смееш...

Не знаеш, че знаеш за присъствието ми.

Обичаш да се блъскаш в заключени врати,

Защото знаеш, че не можеш да ги отвориш,

Защото знаеш, че те чувам.

 

Събуждаш ли се всяка сутрин, облян в лъчи,

а заспиваш ли от крясъците на днешните души?

 

АЗ СЪМ ТВОЯТ КОНТЕКСТ.

 

Аз съм този, който те кара да плачеш без причина,

Аз съм този, от който се криеш, когато откриваш.

Аз съм този, който е написал тези редове

И сигурно не подозираш, че ги написа ти...