заплакаха боите на картините
които наредих във храма
рисувани без пръсти
рисувани със сиви зеници

посегнах да забавя времето
което бавно плакнеше боите на картините
започнах да ридая за боите
които оцветиха рамките във синьо

проплаках
проплаках
... и потече пепел от очите ми

...и восъка на свещите ме чу
и най-голямото Разпятие


заплакаха картините
които наредих във храма
които наредих от обратната страна на своята кожа

потекоха сълзите на стените
потече кръв от дланите и челото
заплака и плътта

рисувана без пръсти
рисувана със пепел

PS: Това бе поредната картина, която сложих в храма...и която нарисувах под Разпятието...

над кръстопътя на ходилото
в разпятието-ум
прецеждащ знание изсипано
От орбитите провидяли
в посоката на грешка
страхът се стича правилно
във формата на нула
утайката е в ритъм
отнемам си слуха
въпросът чака мястото си в мен

вибрация изплетена полита
над пресата- в морето
протяжна точка чака
разкъсаност на мисли
отнетото видяно
ритмично чака
И поражда