И паднаха сълзите божии,
за да измият черното от бялото,
да се издигнат падналите зидове
и да превърнат те във кал жаравата.

И падаха сълзите божии
и с неговите- моите,
за да напоят очите нечии безжалостни,
за да преродят душите ничии... задрямали.

И падаха сълзите като дъжд
и облаците се изкривиха и размазаха-
потекоха във почвата.

За да поникнат хората...
от пръст...
от кал...
                 
                 ...и да забравят ...
своята плът  и кръв